Utsukushi monogatari.. Красиви приказки.. Нека ви разкажа моите.. =)
Постинги в блога
21.08.2020 22:43 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (9)
Срещата ми с Лиам беше кратка, както винаги, весела за него и болезнена за мен. Имаше период от време, в което беше хлътнал по мен - и въпреки всичките заплахи на Рисанд, че трябва да му угаждам, винаги и на всичко, не го докоснах и с пр...
19.08.2020 02:52 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (8)
Преди да се видя с Лиам, обаче, трябваше да направя посещение на новата. Само че преди това се постарах да се надрусам като хората и да обърна няколко шота по път за съблекалните.
Мразех новите му танцьорки. Първо, спеше с всяка едн...
17.08.2020 22:51 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (7)
Влязох в бардака, в който обикновено Рисанд киснеше. Е, бардак го наричах аз - всички останали го наричаха клуб, но беше факт, че навсякъде се подмятаха проститутки, наркотици, белязани банкноти… От каквото и да имаше нужда някой,...
16.08.2020 23:57 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (6)
Уви, Алексей Баскин беше ужасно тъпо копеле. И колкото и наивно да си мислехме, че ще успеем да се скрием от него, че той няма да ни подгони, за да си отмъсти, то дълбоко грешахме. Чул за новородения си внук, Алексей държеше да го пр...
16.08.2020 02:27 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (5)
Но когато отворих вратата на стаята му, заварих картинка, която никога нямаше да забравя - Рисанд, седнал на колене в средата на помещението, с пистолет, изпълващ устата му. Пистолет, който бе държан от собствената му ръка.
Не му ми...
15.08.2020 00:19 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (4)
Дори ми даде пръстен. Нарече го пръстен на обещанието - вричаше ми се, че ще изчака да навърша пълнолетие, за да го смени с годежен, а после към тях да добави и брачна халка. Водеше ме в красиви хотелски стаи, срещу което пък баща ми,...
13.08.2020 21:00 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (3)
Обикновено тези ни представления минаваха по изключително стандартен начин, сякаш направени по шаблон. Анастасия обикаляше измежду гостите, приемаше поздравления, въртеше се между масите, ако случайно бяхме в големия салон на имението. А...
12.08.2020 22:22 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (2)
Родих се при ужасно тежки обстоятелства. Или тежки за майка ми, аз… Бях твърде заета да пищя, появявайки се на този свят, след седем дълги месеца, за които в последствие майка ми заплати с живота си. Може би съм знаела от тогава к...
12.08.2020 01:40 -
Приказка за две души: Никога достатъчно (1)
Бях изминала 20 години, за да стигна до тук. 20 дълги години, след които сърцето ми е на прах, а душата ми отдавна напусна. 20 години, за които обгорения ми десен крак и множеството белези по тялото ми биха разказали невероятна история&h...
26.02.2014 02:01 -
Содом и Гомор. (5)
Содом ги разведе по стаите им и тръгна из имението, припкаща с най-невинната усмивка, която можете да си представите. Слезе на приземния етаж, скри се в един килер и се ослуша внимателно. След като се увери, че няма никой, взе малко фен...
04.11.2013 03:15 -
ела.
Ела.. Ела с мен.
Удави се с мен. Ела с мен на дъното. Хвани ръката ми и потъни. В свят на сълзи, нещастие и мъка. Свят, в който единствените чудовища са тези, които живеят в главата ти.
Ела, ела с мен, долу, долу, долу..
Удави се с мен. Ела с мен на дъното. Хвани ръката ми и потъни. В свят на сълзи, нещастие и мъка. Свят, в който единствените чудовища са тези, които живеят в главата ти.
Ела, ела с мен, долу, долу, долу..
09.10.2013 01:00 -
bleach.
спомняте ли си за онзи момент, в който сте настинали? постоянно търкате очите си от сълзите, които кихавиците причиняват. скулите ви се възпаляват и парят от постоянното търкане. и се зачервяват.
е, има го и при мен. но сълзите не са прич...
е, има го и при мен. но сълзите не са прич...
Търсене
За този блог
Гласове: 54