В началото беше мрак. Мрак и едно огромно, бурно море. Вълните му се издигаха високо, сякаш докосваха небосвода, а след това мощно се разбиваха в повърхността на водата, образувайки купища бяла пяна. И така цяла вечност.

            Един ден огромна скала се появи на повърхността. Тя се издигна от нищото и застана тиха, величествена и спокойна на фона на бурните вълни. На върха на скалата стоеше красива русалка. Очите и бяха сини като сапфири и толкова дълбоки, че ако имаше някой, който да се огледа в тях, то той щеше да се хипнотизира от красотата им. Кожата и беше така бяла, така мека и нежна, като от коприна. Косите и бяха дълги, руси, и хвърляха красиви отблясъци, докато вятъра безмилостно ги развяваше. Русалката погледна към черното небе. Протегна ръце и се появи слънцето. След това разпери ръцете си над морето и се появи къс земя, който продължаваше да се уголемява. На земята поникна нежна тревица, появиха се и красиви растения, издигнаха се високи дървета. После русалката погледна към морето. То спря да се бунтува и се успокои. Русалката откъсна няколко люспи от опашката си и ги пусна в морето. Те се превърнаха в шарени риби, малки и големи, и щастливо заплуваха. След това русалката откъсна няколко косъма от божествено красивите си коси и също ги хвърли в морето. Те се превърнаха в прекрасни корали и водорасли, а рибките плуваха покрай тях. После русалката взе остра игла и прободе пръста си. Капките кръв паднаха на тревата, от тях тя направи различни животни. Накрая русалката извади двете си очи и ги хвърли на земята. Едното от тях се превърна в Жената, а другото – в Мъжа. Русалката се гмурна надълбоко и се скри в дълбините. Показваше се само нощем, в полунощ, за да пее песни с красивия си глас и да приспи всички твари, които е сътворила.