Нощ. Луната хвърляше сребристо сияние върху най-скритите ъгли на притихналото градче. Всички бяха потънали в дълбок сън, зареждайки се за утрешния ден, който наближаваше.. или почти всички.

            Някъде в тъмна уличка се чу глухо тупване. Иззад кофите падна мъж с разкървавена шия. На лицето му бе застинал ужас. След него безшумно се подаде друг мъж с бледа кожа, сякаш светеща на лунната светлина. На лицето му, обляно с кръв, бе застинала зловеща усмивка, от която се подаваха два заострени, дълги кучешки зъба. Мъжа облиза кръвта от устата си и се огледа за следващата си жертва. Пред очите му попадна високо момиче с тъмна кестенява коса, спускаща се на вълни до кръста. Беше облечена в черно, на гърдите и седеше верижка със сребърен кръст, носеше ботуши с токчета, високи до коленете.

            Мъжа безшумно застана зад нея.

-         Добър вечер, млада госпожице. – поздрави иззад гърба и, устните му бяха разтеглени в широка, мазна усмивка.

Момичето се сепна и се обърна. Задържа няколко секунди погледа си и разбра с кого.. или по-точно с какво си има работа. По гръбнака и преминаха ледени тръпки. Всеки нерв от високата и, слаба фигура, се напрегна. Без да губи време, вампира мина зад гърба и. С едната си ръка я хвана през кръста и я придърпа към себе си, а с другата махна къдриците от шията и. Прокара пръти по меката и, бяла плът. Отвори уста и.. Точно преди да захапе, девойката взе кръста от врата си и го залепи на бузата на нападателя си.

-         Кучка.. – процеди през зъби, докато държеше изгореното място със свободната си ръка.

Удари момичето и го запрати към оградата. От удара тя се свлече на земята. Струйка кръв потече от сцепената и устна. Зелените и очи, пълни с омраза, го гледаха през разпиляната и коса. Опита се да се изправи, подпирайки се над оградата. Вампира я хвана за гушата и я притисна към нея.

-         Имах намерение да те убия бързо и безболезнено, но сега ще страдаш.. – усмивката му отново бе зловеща.

С двете си ръце притисна ръцете на девойката към оградата. Сложи коляно на корема и, за да не може да избяга. Но преди да забие зъби в дългата и, бяла шия, слънцето изгря. Вампирът изсъска и се свлече, а гърба му започваше да тлее. Момичето побягна, но се обърна, гледайки гърчещия се вампир. Съжаление прободе сърцето и. Съблече якето си и наметна гърба на нападателя си, след което го завлече в сенчеста улица. От трите и страни имаше високи, изоставени, полу-разрушени сгради. Вкара го в една от тях и го остави до купчина изкъртена мазилка и счупени, прогнили дъски.



 *не е като да не е изтъркан сценарий, лол.*
*посвещава се на aip55*
*отново се извинявам за липсата ми*

И сърдечно ти благодаря justafairytale. Ти си първата, която посвещава нещо за мене! Ще бъда щастлив ако бъдеш по често при нас в Блога. Поздрав с успех и здраве в учението ти!

Имах намерение да те убия бързо и безболезнено, но сега ще страдаш.. – усмивката му отново бе зловеща.
Съдистично, но сладострастно епилога си той продължи......