Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2020 22:22 - Приказка за две души: Никога достатъчно (2)
Автор: justafairytale Категория: Лични дневници   
Прочетен: 487 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Родих се при ужасно тежки обстоятелства. Или тежки за майка ми, аз… Бях твърде заета да пищя, появявайки се на този свят, след седем дълги месеца, за които в последствие майка ми заплати с живота си. Може би съм знаела от тогава какво предстои. Прекрасна жена на име Екатерина, виждала съм нейни снимки. Приличам доста на нея. Баща ми редовно обичаше да ми напомня за това, че тя до последно се е борила за живота ми. Че ако не се бе вкопчила така в идеята за второ дете, и то непланирано, то щеше да остане жива. 

Обичаше да ми го напомня нощем обаче. Нощем, докато аз обикалях бясно стаята си, като звяр, затворен в клетка, търсех някакво местенце, в което да се скрия. Мъничка дупка в стената, тъничък процеп в прозореца, от който да се измъкна, да излетя към небесата, подобно на дим от цигара, да се извия към небесата и да се разтворя в хладния нощен въздух. 

Накрая просто разбрах, че въпреки всичките писъци, молби, бягства, обещания, увещания… Нищо нямаше смисъл. Всичко се повтаряше, нощ след нощ… А колкото и дребна да  бях, така и не успях достатъчно мъничка хралупа, в която да избягам. 

Но това случваше през нощта, разбира се. През деня обаче бяхме нормално, макар и докоснато от трагедия, семейство. Или поне до колкото нормалното можеше да се отнесе за животите ни… 

Баща ми се занимаваше с наркотици. И с трафик на оръжия. Предмети. Ценни книжа. Хора. Правеше се, че умело се прикрива, а двете с прекрасната ми, покойна сестра, се правехме, че не забелязваме разнообразието от мъже, подобни на горили, които влизаха и излизаха от вкъщи. Не виждахме черните чували, които понякога се изнасяха, останали безжизнени в следствие на куршума, който също така не бяхме чули. Просто приемахме, че.. Нещата са такива, каквито изглеждат. Спокойни. Кротки. Легални. Безопасни.

Обикновено с Анастасия, по време на малките му вечеринки, се криехме в градината или пък на тавана, ако зимата беше твърде студено - все пак, московските зими бяха тежки. Четохме книги, подреждахме и садихме цветя, тичахме, гонехме хвърчила, жабчета, пеперуди… Анастасия бе висока, с дълга руса коса и искрящи кафеви очи. И макар, че бе бледа, лятото слънцето ѝ придаваше много нежен загар, кожата ѝ на места покафеняваше, а на други съвсем леко порозовяваше, придавайки ѝ вида на зряла праскова. Природата, хората, всички просто оживяваха около нея. 

А аз бях бледата сянка, която просто се движеше след нея. Останах си ужасно дребна, ужасно бледа и невзрачна. Споделяхме единствено косата си, макар и моята да имаше доста по-бял отенък. Очите ми бяха тъмно сини, чертите ми бяха много по-остри от нейните, а усмивката ми… Усмивката ми рядко се появяваше, може би когато само съм с нея, можеше човек да я зърне. Тя единствена вярваше в мен. Тя единствена не смяташе, че съм виновна.

Но понякога баща ми имаше по-специални гости, така че двете с Аня трябваше да се приведем в достатъчно представителен вид и да изнесем своето малко представление. Докато аз се занимавах с балет и цигулка, тя пееше. И имаше

божествен глас. Бе като ангел, който, проявил милост към простосмъртните, се бе спуснал на земята, за да ни избави, поне за минутка, от мъките ни. Та с нейния прекрасен глас и моята цигулка, ние изнасяхме представления на гостите му до малките часове на нощта. Ние бяхме двете ужасно опечалени, но ужасно талантливи дъщери, с добри сърца, чиято любов ги крепеше.



Тагове:   за,   приказка,   души,   две,   никога,   достатъчно,


Гласувай:
1



1. siainia - Незнаеш
13.08.2020 07:12
В кой момент греха е бил в теб и в кой в него защотото греха може да ти внушава ,че ти си права ,но когато го видиш ,че тръгва по лош път е трябвало да се молиш за него ,а вместо това греха ти е внушавал ,че той не е прав ,а същия този дух ако се всели в теб ти също не би могла да го одържиш,ще ти дам пример не е от реалноста но да видиш ,че реалноста не е такава каквато изглежда..примерно Баща ти вижда в тебе злото просто го вижда или защотото вижда много добре или защотото му е внушено и той започва да се моли за теб ,но ти не знаеш обаче ти си оставяш същата и той се обезверява и спи с теб за да те спаси понеже така му е внушено...отстрани изглежда като изнасилване, но последствията от греха остават върху него...
цитирай
2. siainia - А сега си измести съзнанивто.
13.08.2020 08:31
Всичко, което баща ми ми е направил е дело на плътта и всичко ,което е негово ,ще му се върне и всичко което е мое ще ми се върне.Казано по -просто баща ми неможе да задържи душата ми ако аз не му я дам.Всичко останало е нищо той нищо няма да ползва от извършения акт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: justafairytale
Категория: Лични дневници
Прочетен: 61726
Постинги: 33
Коментари: 72
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031