Дори ми даде пръстен. Нарече го пръстен на обещанието - вричаше ми се, че ще изчака да навърша пълнолетие, за да го смени с годежен, а после към тях да добави и брачна халка. Водеше ме в красиви хотелски стаи, срещу което пък баща ми, доволен, че за пръв път съм му влязла в употреба, нямаше нищо против. А в тези хотелски стаи аз крадях време за себе си - взирах се в балдахините над леглата, сплела пръстите си с неговите, понякога му пях на руски - обожаваше езика, и макар и да имах много по-отвратителен глас, сравнен с този на сестра ми, той се наслаждаваше на всяка нота, напуснала гърлото ми.

Уви, пътят към Ада е постлан с добри намерения, а аз усетих това на гърба си. Проблема, в действителност, беше в мен - толкова бях заслепена от любовта си, или поне тогавашните ми разбирания за такава, така сляпо вярвах в ангелските крила, с които бях окичила Ичиро, че въобще бях забравила за рогата и дългата, остра опашка на баща ми. Когато Ичиро бе споделил плана си за свободата ми, Якудза, бидейки мъже преди всичко на честта, поставиха въпроса пред баща ми директно. Баща ми, от своя страна, разбрал, че съм разкрила тайната му, се вбеси, а японците решиха, че не желаят да работят с човек като него. 

Алексей бе побеснял. За пръв път се страхувах за живота си. Винаги се бях успокоявала с това, че колкото и да са груби действията му, то желанието му да ме наказва ме пазеше от смърт. Понякога дори тайно се надявах, че има искрица бащинска любов у него, която би спасила живота ми, проблясвайки тогава, когато ставаше твърде напечено. Но сега? Сега бях убедена, че ще заплатя с живота си.

Ичиро ми помогна да избягам. Останахме в един отдалечен хотел, в крайните квартали на Москва, а на нощното шкафче стояха два самолетни билета - щяхме да отлетим за Япония утре. Въпреки всичко, Якудза бяха решили да удържат на обещанието си и да ме спасят.

Не знам какво се бе объркало обаче - защото на сутринта се събудих в студено, празно легло, на бюрото стоеше накъсания ми билет, красив пръстен, и бележка, че съжалява. Малко след това горилите на баща ми нахлуха, за да ме отведат със себе си. 

И бележката, и пръстена му, окичен на сребърна верижка, стоят на дъното на кутия за обувки, пълна с подобни спомени, завряна в най-далечния ъгъл на гардероба ми. Дори наркотиците си не криех така добре.

Та, както споменах, този път се страхувах, че ще заплатя с живота си. Анастасия не знаеше почти нищо за случващото се - беше твърде опасно да я въвеждам в това. А колкото повече време минаваше, толкова повече двете се отчуждавахме. Баща ми бе решил, че след като, по неговото възвишено-морално мнение, имам намерение да се държа като долна курва, ще ме превърне в такава. И така, започнах да се продавам. Или по-скоро да бъда продавана. След всеки следващ мъж или жена, понякога стари, а понякога покъртително млади, се чувствах все по-омърсена от преди. И криех всичко от Анастасия - а тя в един момент спря и да се опитва. Отрязах косата си до брадичкат и я боядисах в плътно черно - не исках да имам нищо общо с нея. Не исках да ми се напомня, че можеше и мен да ме обичат - просто бях изтеглила късата клечка. С годините бях развила зависимост не само към алкохола - пропуших и си бях създала чудесно влечение към кокаина, за което влизах в огромен дълг към баща си. Но пък така или иначе щях да работя за него, докато умра - какво значение имаше дали това вклюваше той да загуби пари от смъртта ми?

Не исках да признавам на Анастасия какво се случваше с мен. Не исках да ѝ признавам в какво нищожество се бях превърнала - вече не вярвах, че и тя ще остане. Така че живях интензивния си начин на живот, отказвах да се храня, почти не спях и блуждаех като призрак из къщата, докато тя вече бе се ориентирала към нещо далеч по-полезно - избираше си съпруг, който щеше да е достатъчно подходящ, за да продължи рода на Алексей Баскин. Някой, който щеше да наследи империята му.

Може би година или две след началото на новата ми кариера се запознах с Рисанд. Всъщност не беше нищо специално - просто един от поредните посетители на клуба, в който работех, който търсеше следващата си играчка за нощта. Не ми каза какво точно търсеше в Москва, но пък не го и питах - просто ме наемаше всяка сряда от седмицата, дори в онези ми дни, в които просто го обгрижвах с устата си, за три часа. Дори след третото си посещение започна да предплаща за мен за всеки следващ месец. Отношенията ни бяха чисто професионални, макар че Рисанд бе един от любимците ми. Корените му бяха някъде в Судан, което придаваше изключително красив цвят на кожата му, покриваща силните, широки мускули и украсена от плетеница татуйровки. Винаги беше нежен с мен, а когато не беше.. Винаги бе по мое собствено желание. Не говореше, не искаше да знае нищо за мен, а мен ме бе твърде страх да питам, така че почти 12 месеца просто се виждахме и крадяхме няколко часа от нощта само за себе си. 

Поне докато не дойде онази паметна нощ, която промени отношенията ни коренно. Онази специална нощ, която постави началото на края.

По принцип винаги звънях, преди да го посетя, за да проверя дали все пак не му бе излязал ангажимент, заради който щеше да се наложи да отменим. И той винаги вдигаше, потвърждаваше срещата ни и след час ме откриваше пред вратата на малкия апартамент, в който тогава живееше, облечена с шлифер и дантелено бельо под него. Дори когато температурите в града падаха много под нулата. Пък и нямаше значение - той ме стопляше достатъчно. 

Само че тази нощ не вдигна. Въпроса е, че от година не беше отменял среща - каква причина имах да вярвам, че тази нощ щеше да бъде по-различна? Може би все още беше на някоя среща, може би просто не бе в същата стая с телефона си. Нямах против да го изчакам, ако закъснее, и дори да удължа престоя си - винаги, след него не приемах други резерваиции. Винаги се надявах, че щеше да поиска да удължа това с него, а той никога не му правеше. Като нищо днес да ми излезе късмета.