Сигурно ви се е случвало да сте с някого и да не знаете какво да си кажете. И защо в такива неудобни моменти повечето хора започват да говорят за" времето" - Много е студено днес, вчера беше по-топло."  и подобни изтъркани изказвания. Навярно има такива моменти, в които главата ти се изпразва и не се сещаш за нищо в момента или си с някого, когото виждаш за първи път и не знаеш неговите интереси, мислене и гледна точка за нещата от живота като политика, вчерашните новини или  новия кмет. Но защо точно за времето, може да говорите по много други интересни теми?

Времето е най без конфликтната тема. Просто е факт и едва ли , обсъждането му, би довело до някакви разправии. От друга страна , може да е добро начало за комуникация, докато съберем мислите си или опознаем непознатия.... Безспорно , че има много теми, но не знаем интересите на събеседника.....

започваш да говориш за нещо, което ти харесваш и така ще разбереш мнението на събеседника си по въпроса, и така започваш да го опознаваш по малко.

Не бях се замисляла... сега ми се струва, че ако говорим за времето... бихме могли да определим характерни черти от човека, с когото разговаряме, ако е тих и спокоен той ще наблегне на слънчевото време, ще разгледа поведението и песента на птичките, но ако е избухлив и борбен е възможно да ни припомни отминалата буря, проливния дъжд или виелиците, преди години... :)

Всъщност, всеки запазва спокойствие и се чувства сигурен, когато разисква тази толкова независеща от него тема...

Например,когато чакаш някого, при друг човек и говорите за времето, след което настъпва пак дълго мълчание и започваш да си казваш " Айде бе няма ли да дойде Пешо."

ако няма какво да се каже, просто разговора губи смисъл.

но понякога ти писва от мълчанието

за времето се говори единствено,когато се сблъскат две различни вселени,
които нямат допирни точки...поне това показва моята практика.

Предпочитам неловко мълчание, не ми пречи, вместо безкрайно плямпане на тъпи теми.