Искаш ли да ти разкажа..? Искаш ли да ти разкажа за просторното, синьо небе, в което плават малки облачета, водени от вятъра? Или пък искаш да знаеш за меката зелена трева, обляна с капки сутрешна роса? Искаш да ти разкажа за това как сутрин, когато слънцето изгрее, то огравя всяка една тревичка, всяко едно листенце от всяко едно дърво? Искаш ли да разбереш как Слънцето носи радост, живот, как гони тъгата и страха от сърцето на малките беззащитни горски животинки? Искаш ли..?
Искаш ли да ти разкажа за нощното небе, сякаш направено от кадифе? Или за искрящите звезди, пръснати по него? А може би пък искаш да знаеш за голямата сребърна луна.. Искаш ли да ти разкажа как тя огрява водата на обширното, безкрайно море, как хвърля отблясъци върху вълните, как кара пяната да блести? Искаш ли..?
Искаш ли да ти разкажа за добрите хора на този свят? За онези хора, които нямат нищо и все пак се раздават. А може би пък искаш да знаеш за хората, чиито сърца са огромни, бездънни, сърца, които могат да приберат всеки един човек на тази земя, колкото и грешки да е направил той. Искаш ли да знаеш за онези хора, които прощават всичко, защото винаги търсят доброто в хората?
А дали пък не искаш да разбереш за наранените хора? Искаш ли да ти разкажа за разкъсаните, наранени души? Искаш ли да разбереш как някой се е раздавал за другия, и изведнъж е останал празен, ограбен, сам. Искаш ли? Искаш ли да знаеш за хората, които не виждат смисъл? За хората, на които всичко им е сиво? Хората, които са забравили това какво е усмивка.. Искаш ли да знаеш за тях?
Или пък искаш да разбереш за онези лоши, зли хора, които са навсякъде.. Искаш ли да ти разкажа за тях? Искаш ли да ти разкажа за хората, на които им доставя удоволствие да мачкат, раняват, унижават, стъпкват.. Искаш ли?
Искаш ли да знаеш за пясъчния замък, построен с много труд от малко, невръстно момченце, и за голямото момче, което го разруши с лекота? Искаш ли да знаеш за невинните сълзи на момченцето? Знаеш ли защо то плачеше? Защото то обичаше този замък. Малкото момченце бе вложило труд, сърце и душа в този замък. И изведнъж някой го разруши.. Момченцето искаше този замък да е вечен, защото в неговото съзнание той не бе пясъчна постройка, а крепост, изградена от най-здравия камък. Знаеш ли защо сълзите му бяха невинни? Защото момченцето не плачеше от егоизъм. Не плачеше за загубеното време, не.. Момченцето плачеше, защото замъка вече го нямаше. Плачеше защото се бе превърнал в купчина пясък. „Ще го направим отново, ще е същия.”, казваше майка му. Но момченцето знаеше, че няма да е същия. Защото онзи замък беше уникален, в него бе вложено сърцето и душата на момченцето.
Кажи ми какво искаш да знаеш и обещавам, че ще ти разкажа.. Не казвам, че знам всичко, но ако и аз не го знам, можем да го открием заедно..
Продуцентите на \"Господари на ефира\" к...
Претенциите Банкянския вол ... Боко Б. П...
Ще следя с интерес историите ти, докато са ми интересни.
Бъди силна и доволна от живота.
Ще следя с интерес историите ти, докато са ми интересни.
Бъди силна и доволна от живота.
Благодаря. ^^ Надявам се, че и по-нататъшните ми писания ще ти допаднат. Колкото до съвета ти.. Животът е твърде красив, за да бъдем разочаровани от него.