Преди да се видя с Лиам, обаче, трябваше да направя посещение на новата. Само че преди това се постарах да се надрусам като хората и да обърна няколко шота по път за съблекалните. 

Мразех новите му танцьорки. Първо, спеше с всяка една от тях. От години не познавах жена, който да не е духала поне веднъж на Рисанд Ал’Вийр, и всичките бяха на по 20. А аз… Дори на 20 се страхуват, че вече съм стара, а от тогава мина вече десетилетие. Чудя се кога ли пластичните ми операции щяха да спрат да работят. Кога възръстта ми ще започне да му пречи.

Влязох в съблекалнята, почти изритвайки вратата. Имах само едно момиче, което бих могла да сметна за приятелка, която работеше като дилър за Рисанд. Останалите ме смятаха за злобна снобарка, която имаше ужасен проблем с наркотиците. Е, за едно щяха да се изненадат колко всъщност прави бяха… Все пак бях любимия клиент и на Скай, и на Рисанд. 

- Ехо, търся Фиона или нещо подобно? - някои от момичетата бяха приветливи, дори понаучих едно-две неща за девойката от тези, които си бяха бъбрили с нея. Например, че е на 17. Очите ѝ, обаче, които на светлината проблясваха като течно злато или червената коса, обгръщаща лицето ѝ като пламък, обаче, накараха завист да прободе каквото имах останало от сърцето си. 

- Името ми  не е Фиона, но няма значение. - вдигнах очилата си, колкото да примижа злобно срещу светлината, и ги сложих отново. Малката се беше изправила и дори ми подаваше ръка, за да се здрависаме, но аз избрах само да се усмихна тънко. 

- Няма особено значение. Рисанд ми каза колко дължиш, така че няма да се навърташ достатъчно дълго, за да си правя труда да те помня. - Дългът ѝ беше половин милион и най-вероятно щеше да расте с времето. И макар че само аз правех подобни обороти, и то за така кратко време, все пак тази беше хубавелка. Давах ѝ не повече от три години. - Тук съм, за да те науча на занаята.

- Да започваме тогава. - Останалите танцьорки много упорито ме избягваха, някои от тях дори старателно не поглеждаха в моя посока. Тази пред мен обаче стоеше изправен гръб, скръстени ръце и предполагам, че гледаше там, където мислеше, че са очите ми, скрити зад тъмките стъкла на очилата. - И без това или трябва да си върна парите, или да избягам, или да ме убие. И бих искала да приключим по-бързо.

- Пф, че кой точно ще му плати, ако вземеш, та умреш? - Отметнах глава назад и се разсмях толкова силно, че дори ми потекоха сълзи.. Които на всичкото отгоре разлепиха едната ми мигла, така че се наложи да сваля и очилата си. - Не е чак толкова глупав, малката.

- Ще видим колко точно. Нищо лично към него, разбира се, но не е Бог, за какъвто му се иска да минава пред хората. - сви раменете си и изви пухкавите си устни в малка, особена усмивка. Не изглеждаше твърде трогната от насмешливия ми тон. Започвах да я мразя повече и повече. - Все пак, в края на краищата, и той си остава човек с демони и слабости. Каквато си и ти.
- Ау, имаме си един малък психоаналитик. Много сладко. - Загасих фаса си в масата и го оставих там. Някой друг щеше да го почисти… Или плати, все ми беше едно - нямаше да съм аз така или иначе. Приближих се бавно към нея, а бяхме на една височина само и единствено защото моите токчета бяха 15 сантиметра. Повдигнах брадичката ѝ на пръсти и я завъртях към лампата. - Изкарах половоината на дълга ти за последните четири, а два от тях бях толкова надрусана, че не работех. Ако искаш да се освободиш някога, те съветвам да не ми умнееш прекалено много.

- Или какво? Ще се оплачеш на шефчето от мен? - срещна острия ми поглед и се подсмихна насреща ми, преди рязко да удари ръката ми. Не очаквах подобна реакция, така че се изненадах и се отдръпнах крачка назад, за сметка на което тя пристъпи към мен и почти се залепи за тялото ми. - Наистина ли е нужно да влизаме в конфликти?
- Много сладък борбен дух. - килнах глава встрани, премигнах бавно срещу нея… И ѝ завъртях такъв шамар, че главата ѝ рязко се обръна надясно. Единствената причина, по която не я ударих с опакото на ръката си, а с дланта, беше, че знаех какви синини щяха да ѝ причинят огромните ми пръстени. Носех ги с именно тази причина. - Отива ти на селската физиономия.

- Знаеш ли, селската физиономия е много по-добра от отчаяната. А у теб не само чертите ти крещят това, ами и гримът, който уж би трябвало да подчертава хубавите черти. Ти обаче нямаш кой знае колко много, а? - Бях убедена, че малкото говедо е перфектно наясно колко ме ядосва. Е, моя беше вината, че ѝ се връзвах и толкова много се палех. Усетих как ме избутва встрани, пооправи си косата и пое към вратата. - Може да нямам кой знае колко останало време, но няма да го пропилея с друсане, свирки и отчаяние. Като някои. 

- Кога започна да ги разбираш толкова? - вместо да изляза от вратата, обаче, просто се подпрях на стената и запалих следващата си цигара. Нещо като съчувствие ме прободе - исках да я смачкам в момента, но виждах какъв е характера ѝ, а дори не беше тук по собствена воля. А и все пак не трябваше да излагам клуба. - Силно уважавам борбения ти дух, обаче вониш на девственост. Има дъртаци, които ще платят нормални пари, само за да гледат такива като теб. - сложих обратно очилата си и отново се приближих към нея, за да я огледам от близо. - Махни си миглите и си размажи малко червилото. Масите пред средния пилон са за новите ни клиенти. Ако искаш някакъв шанс, там е твоя.

- Ще те послушам. - спря се, колкото да ме изслуша до край. Явно можеше да е горделива, но не позволяваше на това да я събори. Мразех я още повече. Обърна се, за да ме изгледа, този път сериозно, и кимна бегло. - Благодаря ти.

- Недей. Взимам 20% от всичко, което изкараш. - което, познавайки се, сигурно щях да ѝ върна по някое време. Стига да не се счупеше по пътя. Някак си повече от горделивите мразех тези, които се пречупваха. Напомняха ми твърде много на мен. Дръпнах рязко от цигарата си и за момент забравих да издишам дима - действието на наркотиците започна да отминава ,отстъпвайки на силно главоболие. Приближих се към нея, хванах китката ѝ рязко и пуснах найлоново пликче с малко лилаво хапче, което бях измъкнала от чантата си по-рано. - Ще те накара да изтръпнеш. Буквално. Няма да усетиш как те пипат.